1.Тук попаднах случайно. “Автори”, “Потребители”… а няма ли място просто за любопитни?
Отговор:
Ние сме тук, за да отваряме хоризонти. Заповядайте. И в хладилника има сиренце…J
2.Не видях още нищо интересно за мен. Знам много начини да си губя времето и парите. Защо, все пак, да продължа да посещавам този сайт?
Отговор:
Това, че няма в момента, не значи, че и в следващия ще няма. Идеите имат свойството да възникват внезапно и могат да направят богати Вас или някой друг, стига да бъдат уловени, припознати и приложени. Ако не от друго, минавайте от любопитство. Ръцете Ви могат да работят най-много 24 часа на ден, идеите /и ползата от тях/ могат да живеят и работят непрекъснато, на много места едновременно и за Вас и много след Вас. Помислете за това.
3.А ако сайтът Ви не ми харесва?
Отговор:
Има няколко варианта:
1. Плюете си в пазвата и забравяте L
2. Препоръчвате го на приятел – може пък той да открие нещо полезно за себе си.
3. Препоръчвате го на неприятел – нека се прецака и той.
4. На всички казвате да не го посещават – така ни се пада, дето не сме го нагодили по Ваше усмотрение.
5. Похвалвате сайта наред – нека всички гадове се тълпят, така им се пада. И, докато те се натискат, Вие ще си отдъхнете от тях.
6. Звъните в полицията, пожарната и в психиатрията, нека те приберат лудите, дето само Ви губят времето, Ама-ха ! ;-)
4.Разправят, тук можело да се правят пари. Не виждам как…
Отговор:
Имаме очила. Пък и зрението може да се тренира. Идвайте по-често, четете, може да прогледнете и даже да пожелаете да публикувате Ваше собствено или да придобиете нечие решение на ваш проблем. А това вече СА пари.
А, да: Виждали ли сте кучето ми?
Отговор:
Ей сега прелетя оттук, махаше с уши, питаше за Вас